четвъртък, 20 октомври 2011 г.

Историята на корка

  
Да започнем от виното.........

Първоначално виното се е съхранявало в глинени амфори, а по-късно в дървени бъчви. Тогава то не отлежавало, а просто се съхранявало или транспортирало, а след това се консумирало, преди да има възможност да се развали. Чашите и гарафите за вино за първи път се появили във Виена през 12-ти век и служели само за сервиране.

Технологията на производство стъклото се подобрила и в началото на 18-ти век се появили стъклени бутилки за вино с тесни гърла, благодарение на които станало възможно виното да се съхранява, без да е в контакт с въздуха. Така вече виното можело безопасно да отлежава.

.... и да стигнем до корка
 Англичаните първи започнали да запечатват виното, като за целта използвали корк, внесен от Испания или Португалия. Коркът се получава от корковото дърво или Quercus Suber. За корковите дървета се полагат особени грижи- колкото по-старо е дървото, толкова повече корк се добива от него. Някои дървета живеят до 170 години.

По време на растежа на корка в кората му се образуват 14-стенни клетки. Кората внимателно се обелва и се суши под формата на ленти в продължение на 6 месеца. След това тези ленти се варят в продължение на 90 минути и отново се сушат в продължение на три седмици. Най-накрая коркът се изрязва във формите, които са известни на всички ни. Само 40% от този нарязан корк е годен за употреба. до използването му във винарната, той трябва да се съхранява много внимателно..

Причината за масовата употреба на корка е в способността му да не допуска кислорода да влезе в контакт  с виното и то да се развали. Първите коркови тапи били подостряни, за да влизат по-лесно в бутилката. Но с усъвършенстване технологиите за опаковане, страните им започнали да се изправят. Сега някои от тях имат и пластмасов връх. Корковите запушалки за бутилки от шампанско първоначално са с прави страни и придобиват формата на „гъба” след като се вкарат в бутилката. За да бъдат с по-ниска себестойност, те не са от плътен корк, а представляват коркови дискове с „коркови стърготини” помежду им.

От корковата тапа могат да се разберат много неща. Много от тапите носят маркировката на мястото, където е произведен коркът, други- на винарната, произвела виното. Колкото по-тясна и безформена е запушалката, толкова по-дълго е стояла тя в бутилката. Понякога може да видите малки кристали по тапата- това не са парчета натрошено стъкло, а просто соли на винената киселина- безвредно вещество, което понякога се среща във виното. 

„Истинският” корк понякога образува плесен и предизвиква т.нар. „корков вкус” на виното. Това го прави напълно негодно за консумация. За да се преборят с този ефект, много винарни започват да използват синтетичен корк, който притежава същата прекрасна способност да запечатва, както и естествения корк, но не развива плесен. 


Няма коментари:

Публикуване на коментар