вторник, 4 януари 2011 г.

Глобалното затопляне, разделното събиране и още нещо...

Глобалното затопляне на климата е един от най-показателните симптоми за все по-неизбежната екологична катастрофа, пред която сме изправени. За трайното решаване на този проблем все повече хора предлагат да се вземат изключително строги, дори крайни мерки - включително драстичното ограничаване на консумираната енергия. До неотдавна обаче, навсякъде по света се гледаше положително на „икономиката на изхвърлянето” - висок ръст на потребление, повече работни места и икономически растеж. Тоест щом изхвърляме повече, значи купуваме и произвеждаме повече, следователно живеем по-добре. И несъмнено тази философия би била неоспорима, ако в нея не се забравяха някои основни фактори като натрупването на огромни количества отпадъци, изчерпване на традиционните енергийни източници, изчерпване на полезните изкопаеми, вредни емисии от изкопаемите горива, вредни емисии от въглероден диоксид (CO2), замърсяване на природата с токсични отпадъци и още неизброимо много други, както и това, че за направата или дори само за транспортирането на почти всичко, което ни заобикаля (включително и за опаковката му), е изразходвано някакво количество енергия. Да, но ако искаме да се поддържа настоящият икономическия растеж, според доклада на Worldwatch Institute "Състоянието на света 2003", постоянно нарастващото население на планетата ще има нужда от нови 60% енергия през следващите 20 години.
На този етап човечеството си набавя основният процент от тази необходима енергия използвайки изкопаеми горива - петрол, газ и въглища- след употребата на които се образуват така наречените парникови газове, които именно са причина за проблема познат като глобално затопляне. Вече на никого не изглеждат случайни неочакваните изменения на времето, изместването и объркването на сезоните, природните бедствия. Така че, ако искаме да се включим в световното усилие за спиране на постоянно покачващите се температури, пестенето на енергия трябва да ни стане основна цел. В страните от Европейския съюз вече призовават всеки гражданин да намали разхода си на енергия с 20%.   
Как може да се постигне това? 
На първо място можем да спрем да свиваме рамене, смятайки, че нищо не зависи от нас. Всяко едно, дори и нищожно действие от наша страна в тази насока, може да предизвика положителен резултат. Тук естествено възниква въпросът къде в този процес е мястото на разделното събиране? Безспорно изхвърляйки в цветните контейнери намаляваме количеството на отпадъците попадащи на сметищата. Безспорно разделно събрания отпадък достига до рециклиращите предприятия и се превръща в нов продукт. Но въпреки всичко у нас ползите от него все още изглеждат далечни и неясни за повечето хора. Независимо от това цифрите говорят сами по себе си:

- За производството на рециклирана хартия е необходима 2-3 пъти по-малко енергия. Спасяват се около 5 хектара гори, които биха били необходими за производството на 1 тон нова хартия. Замърсяването на въздуха намалява с около 75%, а на водата - с 60%.
- При рециклирането на стъкло се икономисва около 30% от необходимата за производството му енергия, замърсяването на въздуха се намалява с 20%, а на водата с 50%.
- Преработката на 1 тон пластмаса осигурява икономия на 2.360 кkW/h електроенергия и 2.2 тона нефт. Това е един от най-добрите начини за третиране на пластмасовите отпадъци, който спомага за пестене на петрол и енергия и намалява замърсяването на въздуха и водата.
- Рециклирането на стомана спестява значително количество енергия. При направата на стомана от рециклируеми материали е необходимо само една четвърт от количеството на енергията, която се използва при производството на стомана от първични суровини.
 

Към тези данни могат да бъдат добавени още много, но ние от Булекопак се надяваме, че те са достатъчни, за да може следващия път когато се питате дали да си изхвърляте отпадъците разделно - да се замислите не за енергията, която ще изразходвате за да ги разделите, а за енергията, която спестявате за вас и за цялото човечество.