понеделник, 8 август 2011 г.

История на отпадъците от времето на Индустриалната Революция до края на 20 век

Индустриалната Революция започва през 18 век, когато наличието на природни суровини, увеличаването на броя на населението и активната търговска дейност стимулират новите открития и развитието на техниката. Захранваните с въглища машини могат вече да произвеждат все по-големи количества материали бързо и евтино. Повишената производителност води до нарастване на количеството на отпадъците.
По-долу по години са представени някои по-интересни факти от развитието на дейностите, свързани с управлението на отпадъците.



1757
В САЩ Бенджамин Франклин учредява първата общинска служба за улично почистване във Филаделфия. По същото време американските домакинства започват да заравят отпадъците си, вместо да ги хвърлят през прозорците и вратите на домовете си.

1776
Извършва се първото рециклиране на метали в САЩ, когато патриоти от Ню Йорк стапят статуята на крал Джордж III и я правят на кюлчета.

1800
Европа. Градовете все още са много мръсни. По улиците скитат прасета и домашни птици.

1848
Закон за общественото здраве е приет в Англия. Най-вероятно в следствие на епидемията от холера през 1847-48г. Той цели създаване на централно здравно управление; поемане на отговорност от общинските центрове за създаване на водоснабдителни и отводнителни съоръжения, павиране на улиците и т.н.; градовете, които не са общински центрове трябва да създадат локални здравни бордове; осигуряване на обществено финансиране за подобряване на условията на живот и здравеопазване; локални здравни управления да бъдат създадени в местата, в които смъртността надвишава 23 души на 1000 жители.

1860
Във Вашингтон, САЩ, хората все още изхвърлят отпадъци и помия по улиците, докато по тях необезпокоявано съжителстват прасета, плъхове и хлебарки.


1870
Франция. Луи Пастьор доказва връзката между хигиената и общественото здраве.

1875
Във Великобритания с промяна в Закона за общественото здраве местните власти са задължени да организират извозването и депонирането на отпадъците, което поставя началото на развитието на самостоятелното местно управление. Цели се премахване на широко разпространеното клошарство. Законът също така задължава домакинствата да съхраняват отпадъците си в „подвижни съоръжения”, които дават началото на кошовете за боклук, които местните власти трябва да изпразват всяка седмица.


1883
Във Франция Йожени Пубел (днес на френски дума poubelle означава кошче за боклук), префект на Сена, подписва указ, задължаващ собствениците на жилища да събират отпадъците си в чували за смет, които се извозват на колективен принцип.
Този начин на събиране не се прилага в така наречените селски райони.

 
1885
В САЩ е построен първият инсинератор.

1889
Във Великобритания се назначават инспектори по чистотата.

1893
Пещ за изгаряне е построена в претоварния център за отпадъци в Паудърхол във Великобритания.

1895
В Ню Йорк комисарят по уличното почистване, установява първата широкообхватна система за управление на отпадъците в публичния сектор в САЩ.

1896
Първите центрове за третиране на отпадъци се появяват и във Франция. Отпадъците се извозват с каруци и се изгарят, за да бъдат превърнати в торове или електрическа енергия.

В САЩ са разкрити първите заводи (по технология от Виена, Австрия) за преработка на отпадъци, които компресират органични отпадъци с цел извличане на мазнини, масла и други вторични продукти. Тези заводи малко по-късно са затворени, тъй като са изпускали нездравословни миризми.

В Ню Йорк, САЩ е построен първият завод за рециклиране.

През 19 век вече по улиците на по-големите градове в Англия, Франция и Германия са разположени кошчета за боклук, които са на разположение на гражданите и са широко използвани.
 
1900
15748 тона отпадъци са изгорени през тази година във Великобритания, а останалата част от събрания боклук отива за депониране.

В САЩ в малките и средни градове се развиват така наречените „свинарници”. В тези съоръжения прасета се хранят с отпадъци от пресни или готвени храни. Смята се, че 75 прасета консумират 1 тон отпадъци дневно. Хранителните отпадъци се преработват под формата на храна за прасета до края на 60-те години на 20 век.

1904
САЩ. В Кливланд и Чикаго отварят врати първите заводи за рециклиране на алуминий.


1914
След неуверения старт, инсинераторите набират популярност в северноамериканските градове. Около 300 инсинератора работят в САЩ и Канада.

1916
В САЩ градовете преминават на моторизирано събиране на отпадъците.

1921
Създадена е Британската Асоциация по Отпадъчна Хартия (British Waste Paper Association) и в Англия започва рециклирането на хартия.

1930
И във Великобритания камиони за събиране на сметта заместват каруците.

1930-те
Започва производството на пластмаси от химически продукти на базата на петрола (пластмасови продукти от растения се произвеждат от 1862г.). Производството на пластмаси нараства бавно през следващите 20 години, за да достигне своя връх през 50-те години на 20 век. За съжаление, последствията за околната среда от нарастващото количество неразграждащи се пластмасови опаковки и токсични мастила не са взети под внимание.

1934
САЩ. Върховният Съд забранява изхвърлянето на общински отпадъци в океана, което дотогава е било обичайна практика.

1942-1945
Американците събират, а промишлеността рециклира гума, хартия, метали, мазнини – около 25 процента от общото количество на отпадъците, за да подпомогнат държавата във войната.
През войната армиите заравят отпадъците си в земята, което поражда идеята за „санитарните депа”.

1945
Почти 100 града в САЩ използват санитарни депа

1956
Във Великобритания законът за чистотата на въздуха е прокаран, което води до намаляване на броя на домовете, използващи твърдо гориво. То е заместено от централизирано снабдяване с нафта, газ и електричество. Съставът на битовите отпадъци се променя от предимно пепел на хранителни остатъци и хартия, която преди това е била изгаряна.

1958-1976
Количеството на произвежданите опаковки в САЩ нараства с 67 процента, след повишаването на потреблението след Втората Световна Война.

1959
Американското Инженерно Дружество публикува ръководство със стандарти за санитарно депониране. За предпазване от гризачи и миризми се препоръчва намаляване на обема на отпадъците и ежедневното им покриване с почвен слой.

1975
Във Франция общинските власти са задължени със Закон да организират и третират битовите отпадъци.

1977
Първият контейнер за събиране на бутилки се появява във Великобритания.

1985
Сметищата стават икономически по-привлекателни от изгарянето на отпадъците, така че то е изоставено.

1989
Приета е Базелската конвенция за движението на опасните отпадъци.

1992
Базелската конвенция влиза в сила

1992
Във Великобритания е въведен принципът за отговорността на замърсителя, което означава, че всеки, който „внася, произвежда, пази, държи и третира отпадъци, подлежащи на контрол”, носи отговорност за тях.

1992
Във Франция промяната в законодателството ориентира общините към премахване на сметищата, придаване на нова стойност на отпадъците чрез тяхното рециклиране, компостиране и изгаряне чрез оползотворяване на енергията, по начин, щадящ околната среда.

1996
Във Великобритания е въведена такса депониране, която възлиза на 7 лири за тон отпадък, отиващ на сметището и има за цел да стимулира алтернативи като повторната употреба и рециклирането и да насърчава минимизирането на отпадъците.

В САЩ е постигнато ниво на рециклиране на отпадъците от 25 процента.
Първите доброволни инициативи за рециклиране и компостиране се провеждат по време на олимпийските игри в Атланта. Организаторите си поставят за цел да съберат 12 милиона алуминиеви кена, 20 милиона ПЕТ бутилки и 3000 тона хартия за рециклиране.

През деветдесетте години на 20 век и в началото на 21 са въведени и влизат в сила редица директиви и регламенти на Европейския съюз, които целят минимизиране на общото количество на отпадъците в цялата Европейска общност и тяхното екологосъобразно управление.
С приемането си в ЕС България е задължена да гарантира тяхното спазване и за определен преходен период да успее да покрие заложените в тях критерии.