История на събирането на отпадъците от древността до времето на индустриалната революция

В праисторическите времена първобитните хора оставяли остатъците от храна на самото място, където се хранели. Тези отпадъците се разлагали по естествен път в природната среда.

През античността, отпадъкът е бил съставен основно от пепел от огнищата, дърво, кости, животински и растителни отпадъци. Той се е трупал директно върху почвата, където на практика се превръщал в компост. Древните депа за отпадъци, разкрити при археологическите разкопки показват наличие единствено на малки количества пепел, счупени сечива и керамични изделия. Всичко е било поправяно и използвано повторно. Населението е било многократно по-малко и хората са живели в много по-слабо концентрирани групи. Все пак, преминаването от номадски към земеделски начин на живот означавало, че отпадъкът не можел повече да бъде просто оставян и той скоро се превърнал в проблем.

До Индустриалната революция когато суровините са били по-достъпни отколкото работната ръка, повторното използване и рециклирането са били често срещани. Преди около 4000 години в Европа са съществували системи за повторно използване и рециклиране на бронзов скрап. В Китай компостирането е било практика.

Традиционно са се използвали повторно материали като кожа, пух и перушина, текстил. Растителните отпадъци от градината и от кухнята са се използвали за наторяване. Дървените греди са се използвали повторно в строителството на сгради и кораби. Материали като златото винаги са били многократно претапяни.

Все пак, с нарастването на градското население мястото за депониране на отпадъците намалявало и обществата трябвало да организират системи за депониране на отпадъците.

Някои по-важни дати, свързани с историята на отпадъците от древността до 18 век:

3000  години пр.н.е. – В столицата на Крит – Кносос е било създадено първото сметище. Там отпадъкът се е депонирал в големи ями, като всеки слой се е покривал с почва.

2000 години пр.н.е. – Компостирането е било част от начина на живот в Китай.

По време на бронзовата ера, в Европа са съществували системи за рециклиране на бронзов скрап.

500 години пр.н.е. – Първият закон за отпадъците е създаден от властите на гръцкия полис Атина. Законът постановява, че отпадъкът трябва да се транспортира най-малко на една миля разстояние от градските порти.

1185г. Във Франция Филип Август нарежда да се павират основните улици на Париж и построява канали и сметища за почистване на някои квартали.

1297г. В отговор на нарастващите количества отпадъци, натрупвани в градовете на Британия, е приет закон, задължаващ стопаните да почистват пред домовете си. Законът почти не се спазва. Голяма част от отпадъците бива изгаряна на открито в дворовете.

1354г. -Във всеки Лондонски район са наети чистачи, които да събират отпадъците на едно място, да ги товарят в каруци и да ги извозват веднъж седмично.

1407г. – В Англия е издадена заповед домашната смет да се съхранява на закрито място до момента в който може да бъде извозена от чистачите, след което бива или продадена за наторяване, или разтоварена във блатата на Есекс. Този предварителен опит за управление и контрол на отпадъците не е особено сполучлив, но прокарва пътя  за по-нататъшното решаване на проблема.

1408г. – Заповед на Хенри IV нарежда сметта да бъде изхвърляна или в противен случай се дължи глоба.

В средновековните германски градове се изисква каруците, които доставят стоки в града, да извозват на връщане отпадъци към провинцията.

1500г. –Испански медни мини използват отпадъчно желязо като добавка към медта, практика в рециклирането, която съществува и до днес.

1515г. – Архиви от делото Стафорд срещу Ейвън показват, че бащата на Шекспир е бил глобен за изхвърляне на отпадъци на улицата.

1553г. – Френският парламент забранява хвърлянето на отпадъци през прозорците и осъжда всеки, който хвърля отпадъци в Сена.

1588г. – Елизабет I дава специални привилегии за събирането на стари дрехи за направата на хартия.

1600-1700г. Във Франция бедните събират стари дрехи, платове, животински кости, коси и всякакви предмети, които могат да бъдат използвани повторно. Наричат ги клошари.

От костите са правят дръжки на ножове, варени те са източник на мазнина за производството на свещи. Косите служат за направата на перуки, а от старите платове се изработва хартия.

1700г.

Във Великобритания е приет закон за почистването. Коне с каруци трябва да транспортират отпадъците извън улиците на градовете.

Източник: Интернет

В блога четете още  "История на отпадъците от времето на Идустриалната революция до края на 20-ти век"