История на събирането на отпадъците от древността до времето на индустриалната революция

В праисторическите времена първобитните хора оставяли остатъците от храна на самото място, където се хранели. Тези отпадъците се разлагали по естествен път в природната среда.

През античността, отпадъкът е бил съставен основно от пепел от огнищата, дърво, кости, животински и растителни отпадъци. Той се е трупал директно върху почвата, където на практика се превръщал в компост. Древните депа за отпадъци, разкрити при археологическите разкопки показват наличие единствено на малки количества пепел, счупени сечива и керамични изделия. Всичко е било поправяно и използвано повторно. Населението е било многократно по-малко и хората са живели в много по-слабо концентрирани групи. Все пак, преминаването от номадски към земеделски начин на живот означавало, че отпадъкът не можел повече да бъде просто оставян и той скоро се превърнал в проблем.

До Индустриалната революция когато суровините са били по-достъпни отколкото работната ръка, повторното използване и рециклирането са били често срещани. Преди около 4000 години в Европа са съществували системи за повторно използване и рециклиране на бронзов скрап. В Китай компостирането е било практика.

Традиционно са се използвали повторно материали като кожа, пух и перушина, текстил. Растителните отпадъци от градината и от кухнята са се използвали за наторяване. Дървените греди са се използвали повторно в строителството на сгради и кораби. Материали като златото винаги са били многократно претапяни.

Все пак, с нарастването на градското население мястото за депониране на отпадъците намалявало и обществата трябвало да организират системи за депониране на отпадъците.

Някои по-важни дати, свързани с историята на отпадъците от древността до 18 век:

3000  години пр.н.е. – В столицата на Крит – Кносос е било създадено първото сметище. Там отпадъкът се е депонирал в големи ями, като всеки слой се е покривал с почва.

2000 години пр.н.е. – Компостирането е било част от начина на живот в Китай.

По време на бронзовата ера, в Европа са съществували системи за рециклиране на бронзов скрап.

500 години пр.н.е. – Първият закон за отпадъците е създаден от властите на гръцкия полис Атина. Законът постановява, че отпадъкът трябва да се транспортира най-малко на една миля разстояние от градските порти.

1185г. Във Франция Филип Август нарежда да се павират основните улици на Париж и построява канали и сметища за почистване на някои квартали.

1297г. В отговор на нарастващите количества отпадъци, натрупвани в градовете на Британия, е приет закон, задължаващ стопаните да почистват пред домовете си. Законът почти не се спазва. Голяма част от отпадъците бива изгаряна на открито в дворовете.

1354г. -Във всеки Лондонски район са наети чистачи, които да събират отпадъците на едно място, да ги товарят в каруци и да ги извозват веднъж седмично.

1407г. – В Англия е издадена заповед домашната смет да се съхранява на закрито място до момента в който може да бъде извозена от чистачите, след което бива или продадена за наторяване, или разтоварена във блатата на Есекс. Този предварителен опит за управление и контрол на отпадъците не е особено сполучлив, но прокарва пътя  за по-нататъшното решаване на проблема.

1408г. – Заповед на Хенри IV нарежда сметта да бъде изхвърляна или в противен случай се дължи глоба.

В средновековните германски градове се изисква каруците, които доставят стоки в града, да извозват на връщане отпадъци към провинцията.

1500г. –Испански медни мини използват отпадъчно желязо като добавка към медта, практика в рециклирането, която съществува и до днес.

1515г. – Архиви от делото Стафорд срещу Ейвън показват, че бащата на Шекспир е бил глобен за изхвърляне на отпадъци на улицата.

1553г. – Френският парламент забранява хвърлянето на отпадъци през прозорците и осъжда всеки, който хвърля отпадъци в Сена.

1588г. – Елизабет I дава специални привилегии за събирането на стари дрехи за направата на хартия.

1600-1700г. Във Франция бедните събират стари дрехи, платове, животински кости, коси и всякакви предмети, които могат да бъдат използвани повторно. Наричат ги клошари.

От костите са правят дръжки на ножове, варени те са източник на мазнина за производството на свещи. Косите служат за направата на перуки, а от старите платове се изработва хартия.

1700г.

Във Великобритания е приет закон за почистването. Коне с каруци трябва да транспортират отпадъците извън улиците на градовете.

Източник: Интернет

В блога четете още  "История на отпадъците от времето на Идустриалната революция до края на 20-ти век"

Пет причини да си изхвърляме отпадъците разделно

 Ако си изхвърляме отпадъците разделно:

 1. Намаляваме количеството на отпадъка, което достига до сметищата.

Количеството на отпадъците, които изхвърля всеки от нас се увеличава с всеки изминал ден. Още по-бързо намаляват местата, където можем да изхвърляме тези отпадъци, а наличието на нерегламентирани сметища оказва пагубно влияние върху околната среда. Според изследвания за морфологичния състав на битовия отпадък около 40% от него са опаковки, т.е. рециклируеми материали. Ако тези опаковки бъдат изхвърляни в контейнерите за разделно събиране те няма да попадат на сметищата, а ще бъдат рециклирани до нови продукти.

2. Спестяваме първични суровини.

Суровините, използвани за производството на всички продукти, които ни заобикалят (включително опаковките), са ценни природни ресурси: дървесина, петрол, руди и др. Повечето от тези източници, обаче са невъзобновяеми, което означава, че те са ограничени и към тяхната употреба не трябва да се подхожда безотговорно.

Например за производството на 1 тон хартия са изсичат 5 хектара гори, а за възстановяването им са нужни години.

Ако за производството на нова хартия използваме и рециклираме хартиените опаковки, изхвърлени в контейнерите за разделно събиране, огромен брой дървета ще бъдат спасени от изсичане.

3. Спестяваме енергия.

Човечеството си набавя основният процент от необходимата му енергия, използвайки изкопаеми горива - петрол, газ и въглища- след употребата на които се образуват така наречените парникови газове, които именно са причина за проблема познат като глобално затопляне. В страните от Европейския съюз вече призовават всеки гражданин да намали разхода си на енергия с 20%.

Можем да спестим значително количество енергия като изхвърляме годните за рециклиране отпадъци от опаковки в контейнерите за разделно събиране:

-За производството на рециклирана хартия е необходима 2-3 пъти по-малко енергия

-При рециклирането на стъкло се спестява около 30% от необходимата за производството му енергия

-Преработката на 1 тон пластмаса осигурява икономия на 2.360 kW/h електроенергия

-При направата на стомана от рециклируеми материали е необходимо само една четвърт от количеството на енергията, която се използва при производството на стомана от първични суровини.

4. Намаляваме вредните въздействия върху околната среда.

Замърсяването на въздуха, водата и почвите са неизбежно следствие от днешната свръхиндустриална епоха. Резултатите са известни на всички- киселинни дъждове, смог, парников ефект и още много други.

Участието в процеса на разделно събиране е лесен и достъпен начин, да се включим ефективно в усилията за опазване на околната среда. Например при рециклиране на хартията, замърсяването на въздуха намалява с около 75%, а на водата — с 60% в сравнение с получаването й от дървесина. Рециклирането на стъклото намалява замърсяването на въздуха с 20%, а на водата с 50%.

5. Постигаме реални резултати.

Рециклирането е един от най-добрите начини за третиране на отпадъците, което има за цел да ги превърне в суровини за производството на нови изделия. То е дейност, която спомага за снижаване на употребата на природни ресурси и енергия.

За съжаление обаче, при обезвреждането на битовите отпадъци значителни количества от рециклируемите компоненти се "губят" поради това, че не се отделят предварително.

Тези загуби могат да бъдат сведени до минимум, ако се използват контейнерите за разделно събиране по указания начин. Отпадъците от опаковки, попаднали в тях, със сигурност достигат до рециклиращите предприятия.